Казах ли ви и за водата?
Миналата зима голяма част от квартал Младост беше оставена без парно поради тежка щета в разпадащата се инфраструктура на Топлофикация София. Тогава си разреших малко автореклама с „ споделих ли ви за топлофикация? “. Днес пристигна време да направя същото с „ споделих ли ви и за водата? “.
Новината за водните несгоди тези дни идват от Сливен и по-специално от село Сотиря. Наскоро на локалните им връчили нишан, че ще заплащат по 2 лв. на кубик – или 167% по-скъпа вода, в сравнение с до момента. Междувременно, вода в селото действително няма – някакви капки едвам-едвам църцорят от чешмите, а хората черпят вода от остарели бунари и кладенци. Хората от Сливенско се кахърят, че „ ВиК не е направило за последните 30 години безусловно никакво усъвършенстване “. Шефът на ВиК-то пък насочва взор в бъдещето, твърдейки ги, че щом се качи цената на водата, и всичко ще се оправи.
Поне от три години удрям старателно камбаната, че това е ориста, очакваща водоснабдяването в съвсем всички области в България отвън София. По разнообразни оценки на Световната банка и Европейската комисия за водоснабдителната мрежа трябват вложения сред 12 и 16 милиарда лева през идващите 5 години, а България разполага с целеви европейски средства за директно сили 2 милиарда лева за идващите 5 години. Положението е в допълнение влошено от обстоятелството, че всички водни сдружения, като се изключи това в София, са държавни или общински, или смесено държавно-общински, ръководени под политически и партиен диктат. Това води до две широкоразпространени феномени – циганските махали всеобщо не заплащат вода, а значима част от средствата за вложения се прахосват и/или безусловно крадат посредством писмено отчитане на вложения, които де факто не са направени.
Политическото ръководство обаче не се лимитира само до сдруженията – по същия метод се менажираше допреди година и половина и „ самостоятелната “ комисия за енергийно и водно контролиране (КЕВР). По време на всички държавни управления държавният регулатор правеше обществена политика през цените на тока и водата. Принципът е най-лесният, само че и най-вредният – държим цените ниски, постоянно под себестойност, като дефицитът се покрива с задължения и/или периодически инжекции от държавния бюджет. Парадоксът пък е, че този метод облагодетелства не най-бедните, а най-богатите, които употребяват най-вече вода, ток и парно – и надлежно най-вече дотация на единица продукт/услуга.
За хората с обикновени знания по стопанска система и финанси бе ясно, че рано или късно този балон е жертван да се спука. Няма по какъв начин хем да имаш евтина вода (аналогично ток и парно), хем да не инвестираш в инфраструктура и нови технологии, хем да крадеш от дребното вложено, хем и да даваш на доста цигански махали и гласоподаватели вода без пари. Интересно е, че значително частните ЕРП-тата пресякоха тази процедура с тока, само че при водоснабдяването тя продължава с цялостна мощ по партийна заръка.
Всичко това се вижда ясно в Сливен:
1. Над 60% от просрочените сметки за вода на ВиК-Сливен са в циганския квартал „ Надежда “. Ако прибавим и селата с преобладаващо ромско население към града, то евентуално този % ще набъбне до към 75% и нагоре. Ако върху клиентите с просрочия се наложи карта на резултатите от парламентарните и локалните избори, изводите ще са явни.
2. ВиК-Сливен не разгласява настоящите си финансови доклади, като последните забележими резултати са тези за 2013 и 2012 година От там се вижда, че приходите на сдружението понижават, а загубите се усилват. За 2012 година ВиК-то има 12.5 млн. лева доходи и 1.6 млн. лева загуба. За 2013 година приходите са намалели с 1 млн. лева, а загубата се е нараснала с 350 хиляди лева
3. Мрежата на ВиК-то се разпада сериозно по-бързо, в сравнение с то съумява да я обновява. Инвестициите в дълготрайни активи за съответните две години са 1.3 млн. лева, а амортизациите са 2.6 млн. лева На фона на тези 1.3 млн. лева разноски за капиталова активност за две години ВиК-Сливен е дало 9 млн. лева за заплати и осигуровки.
Повишение на цената на водата е неизбежно, само че единствено по себе си не може да запуши изцяло гореописаните проблеми, защото техните аргументи са значително с политически корен. Както доста пъти съм писал, държавните и общинските компании (особено пък монополни) работят в де факто безконтролна среда, защото контролиращият орган (министърът/кметът или негов колега) назначава ръководещия орган (директора), като двамата са подчинени на едно и също партийно управление.
Трайно и всеобхватно решение може да има по образец на София – да се привлекат 5 или 10 оператора на районните ВиК системи в България, които да имат налични тези към 12 милиарда лева за вложения и надлежно мрежата да бъде актуализирана. Частните оператори пък ще бъдат разграничени от контрольорите, държавата/партийните централи, като по този начин хем ще има по-ефективни разноски и по-малко обири, хем тласъкът да се хрантутят гласоподаватели с безвъзмездна вода ще бъде отстранен изцяло.
Алтернативата към този момент даже не е опция, а просто днешната действителност – разпадаща се мрежа, липса на вода, безредно повишаващи се цени и все по-големи апетити за изтъняващите свободни пари за вложения. Или казано в резюме – режим на водата в 21 век. Това ли желаеме?
offnews.bg
Виж всички публикации от Владимир Каролев-->
Новината за водните несгоди тези дни идват от Сливен и по-специално от село Сотиря. Наскоро на локалните им връчили нишан, че ще заплащат по 2 лв. на кубик – или 167% по-скъпа вода, в сравнение с до момента. Междувременно, вода в селото действително няма – някакви капки едвам-едвам църцорят от чешмите, а хората черпят вода от остарели бунари и кладенци. Хората от Сливенско се кахърят, че „ ВиК не е направило за последните 30 години безусловно никакво усъвършенстване “. Шефът на ВиК-то пък насочва взор в бъдещето, твърдейки ги, че щом се качи цената на водата, и всичко ще се оправи.
Поне от три години удрям старателно камбаната, че това е ориста, очакваща водоснабдяването в съвсем всички области в България отвън София. По разнообразни оценки на Световната банка и Европейската комисия за водоснабдителната мрежа трябват вложения сред 12 и 16 милиарда лева през идващите 5 години, а България разполага с целеви европейски средства за директно сили 2 милиарда лева за идващите 5 години. Положението е в допълнение влошено от обстоятелството, че всички водни сдружения, като се изключи това в София, са държавни или общински, или смесено държавно-общински, ръководени под политически и партиен диктат. Това води до две широкоразпространени феномени – циганските махали всеобщо не заплащат вода, а значима част от средствата за вложения се прахосват и/или безусловно крадат посредством писмено отчитане на вложения, които де факто не са направени.
Политическото ръководство обаче не се лимитира само до сдруженията – по същия метод се менажираше допреди година и половина и „ самостоятелната “ комисия за енергийно и водно контролиране (КЕВР). По време на всички държавни управления държавният регулатор правеше обществена политика през цените на тока и водата. Принципът е най-лесният, само че и най-вредният – държим цените ниски, постоянно под себестойност, като дефицитът се покрива с задължения и/или периодически инжекции от държавния бюджет. Парадоксът пък е, че този метод облагодетелства не най-бедните, а най-богатите, които употребяват най-вече вода, ток и парно – и надлежно най-вече дотация на единица продукт/услуга.
За хората с обикновени знания по стопанска система и финанси бе ясно, че рано или късно този балон е жертван да се спука. Няма по какъв начин хем да имаш евтина вода (аналогично ток и парно), хем да не инвестираш в инфраструктура и нови технологии, хем да крадеш от дребното вложено, хем и да даваш на доста цигански махали и гласоподаватели вода без пари. Интересно е, че значително частните ЕРП-тата пресякоха тази процедура с тока, само че при водоснабдяването тя продължава с цялостна мощ по партийна заръка.
Всичко това се вижда ясно в Сливен:
1. Над 60% от просрочените сметки за вода на ВиК-Сливен са в циганския квартал „ Надежда “. Ако прибавим и селата с преобладаващо ромско население към града, то евентуално този % ще набъбне до към 75% и нагоре. Ако върху клиентите с просрочия се наложи карта на резултатите от парламентарните и локалните избори, изводите ще са явни.
2. ВиК-Сливен не разгласява настоящите си финансови доклади, като последните забележими резултати са тези за 2013 и 2012 година От там се вижда, че приходите на сдружението понижават, а загубите се усилват. За 2012 година ВиК-то има 12.5 млн. лева доходи и 1.6 млн. лева загуба. За 2013 година приходите са намалели с 1 млн. лева, а загубата се е нараснала с 350 хиляди лева
3. Мрежата на ВиК-то се разпада сериозно по-бързо, в сравнение с то съумява да я обновява. Инвестициите в дълготрайни активи за съответните две години са 1.3 млн. лева, а амортизациите са 2.6 млн. лева На фона на тези 1.3 млн. лева разноски за капиталова активност за две години ВиК-Сливен е дало 9 млн. лева за заплати и осигуровки.
Повишение на цената на водата е неизбежно, само че единствено по себе си не може да запуши изцяло гореописаните проблеми, защото техните аргументи са значително с политически корен. Както доста пъти съм писал, държавните и общинските компании (особено пък монополни) работят в де факто безконтролна среда, защото контролиращият орган (министърът/кметът или негов колега) назначава ръководещия орган (директора), като двамата са подчинени на едно и също партийно управление.
Трайно и всеобхватно решение може да има по образец на София – да се привлекат 5 или 10 оператора на районните ВиК системи в България, които да имат налични тези към 12 милиарда лева за вложения и надлежно мрежата да бъде актуализирана. Частните оператори пък ще бъдат разграничени от контрольорите, държавата/партийните централи, като по този начин хем ще има по-ефективни разноски и по-малко обири, хем тласъкът да се хрантутят гласоподаватели с безвъзмездна вода ще бъде отстранен изцяло.
Алтернативата към този момент даже не е опция, а просто днешната действителност – разпадаща се мрежа, липса на вода, безредно повишаващи се цени и все по-големи апетити за изтъняващите свободни пари за вложения. Или казано в резюме – режим на водата в 21 век. Това ли желаеме?
offnews.bg
Виж всички публикации от Владимир Каролев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ